Днес почитаме саможертвата на героя Димитър Списаревски
На днешната дата през 1943 година летецът и кавалер на ордена „ За смелост “ Димитър Списаревски отдава живота си в отбрана на София по време на бомбардировките от 150 американски самолета.
Димитър Списаревски е роден през 1916 година в град Добрич в семейство на изключителни родолюбци. Той завършва елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III ” през 1934 година, където е знаменосец на учебното заведение. Младият Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва в Националният боен университет „ Васил Левски “. Той приключва учебното заведение през 1938 година в 57 – ми „ Средногорски “ випуск.
Същата година Димитър Списаревски е командирован на обучение за авиатор в Германия. Той се образова в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по върховен пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм и най-после през 1939 година приключва с отличен триумф най-престижната изтребителната школа във Вернойхен.
През 1942 г. опитният млад офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, като пълководец на 2-ра свързочна рота на летището. Според тогавашния общоприет щаб се чака оттова да започне главното нахлуване против България по време на Втората международна война. Във въздушна битка той самичък пленява тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на българското летище в Скопие.
Едва на 27 година Списаревски става ротен пълководец. Неговият " орляк " самолети пази софийското небе. На 20 декември 1943 година стотици противников самолети се насочат към София. Българските водачи се понасят на отчайваща задача със страшна отговорност - да забавят жестоката офанзива до момента в който хората стигнат до бомбоубежищата. Съотношението сред българските и американските самолети е 1:6.
Към края на геройската борба се случва нещо, което отеква по целия свят. Самолетът на Димитър Списаревски остава без боеприпаси. Българският воин взема решение да забие машината си във противников бомбардировач, който след това пада в полето покрай София.
След борбата един от водачите на американските бомбардировачи подарява военните си оценки на майката на Димитър Списаревски като поклонение пред саможертвата му.
Преди месец Атлантическият съвет на България изиска авиобазата Граф Игнатиево да се преименува на името на героя на българската авиация Димитър Списаревски. Неговото име бе препоръчано и за название на Летище София.
Димитър Списаревски е роден през 1916 година в град Добрич в семейство на изключителни родолюбци. Той завършва елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III ” през 1934 година, където е знаменосец на учебното заведение. Младият Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва в Националният боен университет „ Васил Левски “. Той приключва учебното заведение през 1938 година в 57 – ми „ Средногорски “ випуск.
Същата година Димитър Списаревски е командирован на обучение за авиатор в Германия. Той се образова в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по върховен пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм и най-после през 1939 година приключва с отличен триумф най-престижната изтребителната школа във Вернойхен.
През 1942 г. опитният млад офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, като пълководец на 2-ра свързочна рота на летището. Според тогавашния общоприет щаб се чака оттова да започне главното нахлуване против България по време на Втората международна война. Във въздушна битка той самичък пленява тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на българското летище в Скопие.
Едва на 27 година Списаревски става ротен пълководец. Неговият " орляк " самолети пази софийското небе. На 20 декември 1943 година стотици противников самолети се насочат към София. Българските водачи се понасят на отчайваща задача със страшна отговорност - да забавят жестоката офанзива до момента в който хората стигнат до бомбоубежищата. Съотношението сред българските и американските самолети е 1:6.
Към края на геройската борба се случва нещо, което отеква по целия свят. Самолетът на Димитър Списаревски остава без боеприпаси. Българският воин взема решение да забие машината си във противников бомбардировач, който след това пада в полето покрай София.
След борбата един от водачите на американските бомбардировачи подарява военните си оценки на майката на Димитър Списаревски като поклонение пред саможертвата му.
Преди месец Атлантическият съвет на България изиска авиобазата Граф Игнатиево да се преименува на името на героя на българската авиация Димитър Списаревски. Неговото име бе препоръчано и за название на Летище София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ